Време е да влезнем в Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚,
С порив да разцепим мрака.
Живота ни зове на ÑÑ‚Ñ€Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи Ñъд,
Трудно е да бъдеш нÑкой.
Ще Ñрещнем тайни злини.
Ще видим мъртви души,
Ðо пътÑÑ‚ наш е един
И по него Ñ Ñ‚ÐµÐ± ще вървим.
Толкова години ÑкланÑхме глава,
Стига утвърдени теми.
Паднаха ни вече млечните зъби,
Вече Ñтаваме за Ñеме.
Ще бродим дълго без Ñтрах,
ВидÑли ÑвÑтоÑÑ‚ и грÑÑ….
През огън, пепел и прах,
С рамене натежали от Ñ‚ÑÑ….
Припев:
Ðаште ръце разпилÑват нощта,
ОÑтанала без влаÑÑ‚.
Ðаште тела не познават
Умората на този ÑвÑÑ‚. (Ñ…2)
Ðаште души в ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð¼
Ще потърÑÑÑ‚ по-Ñпокойни дни.
Поглед назад Ñ Ñ‚ÑŠÐ³Ð° ще обърнат
И ще Ñа Ñами.
ВечниÑÑ‚ зов ще Ñъбуди
От дълъг Ñън Ñърцата ни.
И пак през огън и дим
Ð’Ñе напред ще вървим.
Припев:
Ðаште ръце разпилÑват нощта,
ОÑтанала без влаÑÑ‚.
Ðаште тела не познават
Умората на този ÑвÑÑ‚. (Ñ…2)
С порив да разцепим мрака.
Живота ни зове на ÑÑ‚Ñ€Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñи Ñъд,
Трудно е да бъдеш нÑкой.
Ще Ñрещнем тайни злини.
Ще видим мъртви души,
Ðо пътÑÑ‚ наш е един
И по него Ñ Ñ‚ÐµÐ± ще вървим.
Толкова години ÑкланÑхме глава,
Стига утвърдени теми.
Паднаха ни вече млечните зъби,
Вече Ñтаваме за Ñеме.
Ще бродим дълго без Ñтрах,
ВидÑли ÑвÑтоÑÑ‚ и грÑÑ….
През огън, пепел и прах,
С рамене натежали от Ñ‚ÑÑ….
Припев:
Ðаште ръце разпилÑват нощта,
ОÑтанала без влаÑÑ‚.
Ðаште тела не познават
Умората на този ÑвÑÑ‚. (Ñ…2)
Ðаште души в ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð¼
Ще потърÑÑÑ‚ по-Ñпокойни дни.
Поглед назад Ñ Ñ‚ÑŠÐ³Ð° ще обърнат
И ще Ñа Ñами.
ВечниÑÑ‚ зов ще Ñъбуди
От дълъг Ñън Ñърцата ни.
И пак през огън и дим
Ð’Ñе напред ще вървим.
Припев:
Ðаште ръце разпилÑват нощта,
ОÑтанала без влаÑÑ‚.
Ðаште тела не познават
Умората на този ÑвÑÑ‚. (Ñ…2)