Ahat

Сам тази нощ пред звездния безкрай.
Сам беше той увит със скъсан плащ.
Всеки друг би спрял, всеки, аз знам.
Всички други спят знам, че съм сам.
Всеки друг би спрял в своят Рай.
Кой ли би вървял докрая сам извън своя сън?

Мрак студ и прах пред звездната врата,
За първи път сега и той изпита страх.
Мойте войни спят, сам съм сред тях.
Всеки друг би спрял в земният Рай,
Само аз не спрях. Стигнах до край.
Пътят свърши сякаш бе отрязан с нож моят сън.

Старият жрец бе прав кой път винаги води до тук.
В чий сън светът е облян в кръв.
По кой път аз стигнах до тук.
Цял живот водех войни,
За да достигна ръба на света.
Смърт, страх, пепел и грях
Напомнят за мойта вина.

И нали ти жрецо мъдър в светлия храм Ериду.
О, ти предрече, че всеки сън има край.

Той бе повярвал на една древна карта
И цял живот бе водил войни, за да достигне
Края на света. Далеч зад него бяха останали
Суза, Вавилон, Маган, Инд, Геон, Ефрат.

Той стоеше на ръба на света,
Изморен, остарял, загърнат със скъсаното
Наметало. Зад него в боен ред се строяваха
Стотниците, войниците, бойните слонове,
Конете, колесниците. А той стоеше на света
И гледаше в звездния хаос.
Накрая вдигна меча и викна: Напред.

Цял живот водим войни,
За да достигнем ръба на света.
Всяка нощ от страх се потим,
За да не паднем от там.

Сега кой ще ни каже,
Има ли пътят ни край?
Кой ще ни каже,
Ще стигнем ли ние до край?
Ти жрецо мъдър в светлия храм на деня.
О, ти предрече, че всеки сън има край...